МЪТЍЛО, мн. -а, ср. 1. Място, където птицата мъти яйцата си; полог. Тя беше като разперушинена квачка, прекарала дълго време на мътилото. Т. Харманджиев, КВ, 622. Черната кокошка от няколко дена е на мътилото. Δ Децата прогониха квачката от мътилото.
2. Излюпено пиле, рожба на птица.
3. Място във водна среда, свързано с размножаването на риби. Тука е мътилото на пъстървите. Нагазихме из сините вирове. П. Росен, ВПШ, 110.
4. Остар. Пчелна килийка. Вие знаете чудните дружествени урядби на пчелите, .. видвали сте майсторските им пити, урядните им мътила .., както и всичкия им ряд у кошера. Й. Груев, КН З (превод), 10. Погледнете паяка и вижте как си плете мрежа, .. пчелицата как си гради стаиците (мътилата), та у тях налива мед. Й. Груев, Лет., 1873, 170.
◊ Едно мътило. Разг. Излюпени едновременно от една птица. Соколе да си раздвоят, / нали са йедно мътило, / ще пищат йедин за други. Нар. пес., СбНУ ХХV, 31. Тия пилета са едно мътило.