МЪТНИНА̀, мн. няма, ж. 1. Качество на мътен; непрозрачност, мътност. След известно време клетъчните елементи се утаяват, а над тях постепенно се отделя плазмата, която се характеризира с лека опалесцентност (мътнина) и сивожълтеникав цвят. Ал. Гюровски, АЧ, 275. Мътнината на урината се дължи най-често на утаени соли или на клетъчни елементи. М. Василев и др., ВБ, 243.
2. Мътилка (във 2 знач.). През пролетта и началото на лятото, когато дунавските води се покачват, овцете отстъпват мястото си на неизброимо множество риба, бягаща от реката, поради увеличаващата се мътнина П. Делирадев, БГХ, 44.