МЪ̀ТНОА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси ален цвят. На запад небето пламтеше в мътноалени блясъци. К. Константинов, Избр. разк., 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)