МЪ̀ТНОБЯ̀Л, -а, -о, мн. мъ̀тнобѐли, прил. Който е с мътен, нечист, с примеси бял цвят. Може би ей сега ще се покажат назъбените стени, ще изникнат високи и неподвижни по целия насрещен хоризонт в далечната мътнобяла светлина. Д. Талев, С, 225. Късните мътнобели цветове на медния храст са замърсени от дима и влагата. З. Сребров, Избр. разк., 176.