МЪ̀ТНОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси жълт цвят. В края на месец октомври гората започна силно да вехне. По дъбовата шума се явиха ръждиви и мътножълти петна. Д. Ангелов, ЖС, 185. Вацлав напрягаше поглед в мрачината — не се виждаше нищо, освен мътножълто отражение на светлини, което стоеше неподвижно като купол на небето. Истинските светлини все още не се виждаха. П. Вежинов, ДБ, 57. Водата потече по брега, .. и засвлича мътножълти вадички. З. Сребров, Избр. разк., 33.