МЪ̀ТНОЗЕЛЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, с примеси зеленикав цвят. Клепките му бяха натежали над изпъкналите като на жаба мътнозеленикави очи, нахално ококорени. Т. Харманджиев, КВ, 26. Устата на Лихтенфелд пресъхна. Дългото лице на госпожица Дитрих, .., му се стори непоносимо, а саламандрените ѝ очи приличаха на мътнозеленикави локви. Д. Димов, Т, 456.