МЪ̀ТНОКЕСТЕНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси кестеняв цвят. Широкото му слабичко лице, .., изпъкналите мътнокестеняви очи, .. придаваха гладнишки вид на тоя момчурляк с непридирчив стомах. Т. Харманджиев, КЕД, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)