МЪ̀ТНОСЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, нечист, ненаситен, с примеси сив цвят. Из тенекиения кюнец се точеше мътносив дим и пилееше наоколо тръпчива миризма на миналогодишна суха слама. И. Петров, МВ, 6. Студеният вятър пронизваше полумокрите тела на партизаните. Небето беше слязло мътносиво над баирите. З. Сребров, Избр. разк. 76. Леката мътносива мъгла сякаш извираше от земята и се смесваше с мрака и пушека от комините в глухата есенна вечер. Т. Харманджиев, КВ, 219.