МЪ̀ТНОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси син цвят. Очите му са малки, мътносини, с подпухнали тежки клепачи. Г. Крумов, Т, 150.
