МЪ̀ТНОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, с неярък, ненаситен, нечист, с примеси червен цвят. Дворът беше нашарен от къдрави заешки следи, а на изток, зад планината, прозираше мътночервената заря, плисната в сивите облаци. Ем. Станев, ПЕГ, 57. На едно легло, .., лежеше Елена Петрунова със затворени очи и спокойно лице, досущ като заспала, а на белия чаршаф от завивката, тъкмо над гърдите ѝ, имаше мътночервено разлято петно. К. Константинов, ППГ, 195. Марица, придошла от бурята, премяташе с ярост пенливи вълни, мътночервени сякаш кървави. Л. Стоянов, Б, 117.