МЪТО̀К1, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Мътна течност; мътилка, мътнеж, мътоляк. Двата кладенеца на Царевец, .., едва набираха нощем малко песъклив мъток. Д. Рачев, СС, 208. Застоялата се на дъното [на локвите] тиня се подигаше нагоре и превръщаше водата в невзрачен мъток, но ние лочехме сладко, честити, че можем да наквасим загорелите си уста. К. Величков, ПССъч. I, 51.
2. Утайка, мътилка; мътоляк, мътеж, мътнина. ● Обр. Нека се надяваме, .. да не видиме на следующия [сезон], че от сегашната бърканица в народните четения е останал само един миризлив мъток. Р, 1925, бр. 194, 4.
МЪТО̀К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мътек. На Великден, кога доедеш у нас на честито, аз ще ти дам .. мътока. П. Р. Славейков, БП I, 279.