МЪТОЛЯ̀К, мн. -ци, м. Диал. 1. Мътна течност; мътилка, мътнеж, мъток1. — Валяло е много нощес. Не ще да е било малко, щом още не се е оттекло повтори Димитър. Тоя мътоляк .. позапъна се старецът. Т. Харманджиев, Р, 22.

2. Утайка, мътилка; мъток1, мътеж1, мътнина. (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)