МЪ̀ТЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя течност да стане мътна. Водата на Дон е сура, защото, както казва една стара казашка песен — бялата рибица и студените извори я мътят. А. Каралийчев, ПД, 212. Трябваше да троша леда, да газя ледената вода, да я мътя и тъй да ловя. Ем. Станев, А, 70. Вълкът рекъл на агнето: — Защо ми мътиш водата? — Но аз пия по-долу от тебе — отвърнало агнето кротко, — как ще ти мътя водата! СбСт, 71. На бистро езеро водите / не мъти есенният лист! Ас. Босев, ВМД, 112.
2. Прен. В съчет. с отвл. същ. Смущавам, безпокоя, обърквам. Само в ушите му звучаха думите на момата, мътеха му мислите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 19. Да обесим някого на стожера и всичко ще се оправи! Нима не Ви е ясно, че портупей Спасов мъти всичко. Д. Добревски, БКН, 147. Сълзи от мен не извличай / и душа ми не мъти! Ив. Вазов, Съч. I. 109. Не мътете ми сънят, / вий, човеци безпокойни. Ив. Вазов, Съч. II, 197.
3. Диал. Бия (в 19 знач.); бутам. Той мя рано скориват да му млъза овцяте, / да му мъта млякото. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 108. мътя се страд. Водата се мъти от добитъка, който водят тук на водопой.
МЪ̀ТЯ СЕ несв., непрех. 1. За вода — ставам мътен. — Дунав наедрява, залива бреговете, водата се мъти и рибата се скрива. С. Северняк, ОНК, 113. // За река, море и под. — ставам с мътна вода. Буйно се лее лудата Яна, / дига се, плиска, изпуща пяна, / мъти се, стене, отдъно клека / нейната тъмна бездна дълбока. Ив. Вазов, БМ I, 72.
2. Прен. За ум, съзнание — обърквам се, изпадам в състояние, при което не мога правилно, реално да възприемам и да разсъждавам. Така ли се стори Арону или наистина имаше прилика, лицата напомняха моминския лик на Сара. Умът му започна отново да се мъти и той стисна ръцете си една ο друга, за да не се хвърли в купчината и да размаха пестниците си наляво и надясно. Ст. Загорчинов, ДП, 271.
3. Прен. За обстановка, среда, положение, време и под. — обърквам се, ставам неспокоен, размирен, несигурен. И те отдавна усещаха, че времето се сменя, че се мъти. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 166.
◊ Мътя акъла (ума, главата, мозъка) на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „Враг на нашата вяра, на нашия дьовлет и на падишаха ни е гяуринът! Пазете се, правоверни, от гяурина, .. “Ех, ех... Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди? .. Един е аллах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. — Ти слушай какво ти думам. Не слушай тия чапкъни като оня, уволнения даскал, който ви мъти главите. Гледай си работата, пък да е здраве — от наесен мога да ти поувелича с някоя пара надницата. П. Здравков, НД, 48. Мътя водата (водите). Разг. 1. На някого. Умишлено създавам пречки, спънки в работата на някого, умишлено преча на преуспяването му; действам във вреда на някого. Дошъл си е Абрашев .. Рогев му мъти водата и смята един ден тук да се избира за депутат. Ем. Станев, ИК I и II, 262. Пропада планът често пъти / или върви на самотек. / Но кой вода на теб ще мъти, / когато ти си наш човек? СбСт, 161. 2. Някъде. Създавам бъркотии, размирици; размирявам. „Аха, казва [майорът], тука и на противодържавни идеи мирише .. Аз, казва, отдавна подозирах, че някой мъти водата тук .“ П. Незнакомов, БЧ, 29. Филолозите и оттук са прогонени, както поетите от Платоновата република — и на същото основание: да не мътят водата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 156.
МЪ̀ТЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. За птица — лежа на яйца, за да се излюпят пилета. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. Подир коситба ние откриваме тук или там на най-неочаквани места стари гнезда на пъдпъдъци и яребици. „Бре, бре! — викам си.— Гледай ти, сто пъти сме минавали оттука и не сме забелязали, че пъдпъдъкът е мътил!“ Й. Радичков, ББ, 105. Свраката прави две или три гнезда. В едно тя мъти, в другите си почива през различно време на деня. Ив. Димитров, ОП, 26. Тези редки птици [пеликаните] някога мътели и в блатата край Свищов, но наплашени от хората, потърсили по-закътани места. В. Бешовски и др., ЕП, 3. Ако тежи на квачката да мъти, пилци не мой отвъди. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 26.
2. Прен. Пренебр. Готвя, подготвям нещо. Живей, радвай се на големството си! А той — заговор мъти, бунт подсторва. М. Смилова, ДСВ, 276. — Тебе пък откога ти дойде на ум да се тревожиш за Русия? И от какво е тя недоволна? — От този журнал, който мътите тука — посочи тя съседната стая, която държеше Благоев. В. Геновска, СГ, 290. Българите мътят нещо, а в цяла Византия още не е забравен шеметът на оня Крум. Й. Вълчев, СКН, 23. Светлите му очи се присвиха едва забележимо и цялото това изражение, .., показваше и снизхождение, и пренебрежение, и превъзходство над ония, що мътеха там в София някакво ново правителство. Г. Караславов, ОХ III, 234.
3. Прен. Пренебр. Съчинявам, измислям. Но редът в царщината трябва да се пази. Не може кой откъдето завърне и каквато иска вяра да мъти, порядки да създава. М. Смилова, ДСВ, 232 Клевети днес кой не мъти? Ив. Вазов, Съч. IV, 144. „Що ли мъти / таз спитена глава? И сам той ако знай какво дърдори!“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 169. мътя се страд. Тези яйца ще се мътят от бялата кокошка.
МЪ̀ТЯ СЕ несв., непрех. 1. Пораждам се, раждам се. Е, синко, дойде си, а .. — То птичката, Йордане, дето се е мътила, там ще си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 31. На жената дяволите в тила ѝ са мътят. П. Р. Славейков, БП I, 284. Безплътната мисъл / в главата се мъти, / в гърдите тревога. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136.
2. Само в 3 л. ед. ч. Обикн. в съчет. с нещо. Готви се, подготвя се, става. — Войводо — заговори веднага песнопоят, — Раденко ме изпрати да ти кажа: в Кумуцена се събират Умурови пълчища и Кантакузинови люде, .., па и в града нещо се мъти. Ст. Загорчинов, ДП, 469. — Какви са политическите новини, Димчо? Ще има ли нов кабинет? — Ще има, даскале. Мъти се нещо. Й. Йовков, ПГ, 108. А в разговорите по кафенетата, между редове във вестниците долавяше, че отдълбоко се мъти нещо ново, при външно привидно спокойствие. Г. Стаматов, Разк. I, 80. — С турската поща са дошли новини! .. — Думайте каква се мъти, войводи! Ст. Дичев, ЗС I, 538.
◊ Дяволите мътят в него. Диал. Голям хитрец е, а се показва тих, кротък човек. Не мътя пилета с някого. Диал. Не живея добре с някого. Ех, мъчно ще живее в бъдеще. С майка си — как да е; женски разправии къде ги няма, но с Манол няма да мъти пилета. Ем. Станев ИК III, 90. Не учи старец да мъти яйца. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети на човек много по-опитен и по-обигран от него, който по-добре знае как трябва да се постъпва.