МЪ̀ХЕСТ, -а,-о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с мъх1; мъхав, мъхнат. Конете, предусетили часа на тръгването, тупаха нетърпеливо с предните си копита. Мъхестата земя под тях бумтеше глухо. Ст. Сивриев, ПВ,51. На пладне, изгладнели и капнали от умора, седнаха да отдъхнат върху една мъхеста скала над потока. Ем. Манов, ДСР, 440. Светла гледаше покрива — разбит и крив, с мъхести керемиди. П. Стъпов, ЧОТ, 89. Какво свежо лице! Какъв тен! Какви розови облачета по мъхестите ѝ страни! М. Кремен, РЯ, 617. Медко погледа селцето, .. и забърза срещу топлия повей по младата трева .., между лакираните вейки с мъхести пъпки. Х. Русев, ПЗ, 94.
2. За тъкан и изделие от тъкан — който има меки, подобни на мъх власинки по повърхността си; мъхнат, мъхав. Жената метна върху него червеното мъхесто одеяло. Л. Михайлова, Ж, 44. По наредените нарове бяха преметнати бели мъхести кърпи за лице и сватбени пешкири с цветчета по краищата. Кл. Цачев, ГЗ, 148. Тънки презрамки се спускаха от гърба ѝ и точно над гърдите отпред придържаха мъхеста зелена блуза от перлон. Н. Кирилов, ПД, 152. Мъхест каскет. Мъхест вълнен плат.