МЪХЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Мъхав, мъхнат, мъхест. Неговата [на Черньо] дебела и дланеста ръка се изви и се сложи върху мъхливото лице на калфата с такъв плесник, че бедното момче се полюля и се повали на земята като труп. А. Страшимиров, А, 140-141.


Източник: Речник на българския език (онлайн)