МЪХНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с мъх1; мъхав, мъхест. Не можех да обхвана цялата красота на тая планинска усоя, дето и здравец надничаше по мъхнатите засенчени скали, и птици, каквито рядко се срещат по нашите места, прехвръкваха от време на време. Кр. Григоров, ОНУ, 72. На една могилка край пътя, .., стъпил на мъхнат камък, стоеше човек с лък в ръката. А. Дончев, СВС, 8. И неочаквано Здравко чу някакви гласове близко, съвсем близко до леговището си. Трепна. Потули се зад мъхнатия дънер на буката. Цв. Ангелов, ЧД, 48. На припек по полянките, незатулени от зеления шатър на буките и дъбовете, цъфтяха много билки. Сутрин росата блестеше по техните мъхнати листа. Л. Галина, Л, 127. Палавникът побърза да се покатери на кайсията и напълни пазвата си с полузрели мъхнати плодове. СбХ, 164. Мъхнато лице. Мъхнати бузи.
2. За тъкан и изделие от тъкан — който има меки, подобни на мъх, власинки по повърхността си; мъхест, мъхав. Той откачи от един пирон на стената евтин мъхнат пешкир. Ем. Манов, ДСР, 118. В стаята има легло. Желязно легло, постлано с мъхната зелена покривка. А. Гуляшки, МТС, 39. Асистентът отмести стола си, оправи ципа на кафявото си мъхнато яке, поклони се. Ем. Манов, БГ, 94. Изскача, .. — някакъв голям, белобрад, като че слабо кривокрак човек, в широка, ушита като чувал, рубашка от сиво мъхнато палто. К. Константинов, П, 80. По пода се търкаляха бели мъхнати чехлички и чорапи. П. Вежинов, ДВ, 44.
◊ Мъхнат бръмбар. Бръмбар от семейство листороги с продълговато черно тяло със сиви до жълтокафяви космици, който нанася вреди на житните растения, на овощни дървета, декоративни цветя и др. Epicometis hirta. Тая пролет се води много упорита борба с мъхнатия бръмбар.