МЪХОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мъхав, мъхест, мъхнат. Оттатък воденичната вада, .., седнал на един огромен мъховит камък, Дончо рисуваше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 92. Непознатият беше един двайсет и петгодишен момък, .., с малко, мъховито лице. Ив. Вазов, Съч. Х, 122. Лудо-младо изникнало, / изникнало вита ела, / вита ела мъховита. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 54.