МЪ̀ЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от мъча и от мъча се; мъчение. Цяла една колекция от инструменти за дърпане и мъчене, които само инквизицията смяла би да употреби на человеческото тяло! Ив. Вазов, Съч. VI, 172. Но скоро такваз участ и мъчене / ще дойдат и до твоята глава; / живота ти изгнане ще отрови / преди йош пъти петдесет и два / луната бледна лик да земе нови. К. Величков, Ад (превод), 98.