МЪЧЕНЍК, мн. -ци, м. 1. Човек, който много се мъчи, страда; страдалец. Хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Лазар се притъкми да си върви, но Вардарски сложи ръка на коляното му: — Стой. Нема да си отиваш. — И той продължи, .. — Идват те тука понекога, приказваме си, .. Добри люде са те, селски люде, мъченици. Д. Талев, ПК, 455. Той постоянно мислеше за тези бедни хора, за тези гладни мършави деца и му се искаше да иде да ги види, да се запознае с тях, да им помогне, ако може, с нещо. Впечатлителен и чувствителен, Орфей мислеше за тези мъченици на крайнините. Г. Караславов, Избр. съч. V, 268. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / .. / Те пият; а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58. // Лице, което е претърпяло мъчение заради свои идеи, вяра, разбирания. Окървавен поведоха Георгя Кратовчето към площада пред древната черква „Света София“. Когато минаваха край черковната врата, отвътре изскочи отец Пейо с кръст в ръце и благослови мъченика. На площада съблякоха осъденото момче по риза и го хвърлиха в огъня. А. Каралийчев, ПГ, 113. Зарязах всичко и се захванах да съчинявам стихотворения за герои и мъченици, които умираха, преди да изрекат последните си думи. К. Георгиев, ВНП, 21. Мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове, ..; той изгорял на два разпалени огньове. З. Стоянов, ЗБВ I, 305.
2. Църк. При християнството — канонизиран от църквата светец, който е бил подложен на мъки, изтезания заради вярата, заради християнската религия. Във втората църква, посветена на св. Севастияна, заслужава да се види статуята на светеца, хубаво произведение, направено по модела на Бернини. Младият мъченик лежи промушен със стрели. К. Величков, ПССъч. III, 62. Пишеше жития за мъченици и пустинници, живели праведния си живот в песъчливата Струмска долина. П. Константинов, ПИГ, 25. — Да поменем тука, братя, да ги благослови господ: отца Софрония Врачански, .. и всички други, мъченици за нашата свята църква. Зл. Чолакова, БК, 119. Кръста святост никому не дава — / мъченика кръста осветява. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 39.
— Друга (остар. книж.) форма: мученѝк.