МЪЧЕНЍЦА ж. Жена мъченик. Преди да умре, тя беше дошла на себе си, сякаш лудостта, уплашена от смъртта, бе напуснала тая мъченица в сетните мигове от живота ѝ. Ем. Станев, ИК III и IV, 350. Ако аз съм зает в стана, тя ще и да снове; па не стига това, ами — да припомогне за вкъщи — зима и чужди дрехи, та пере и глади: ще си изпогнои от това пусто пране ръцете и гърдите .. Цяла мъченица, ти казвам! Т. Влайков, Съч. II, 187. Майко жална, мъченице клета, / откъде се зе у тебе сила / да изтърпиш таз съдба проклета, / да пренесеш толкова теглила? Ив. Вазов, Съч. III, 45. ● Обр. Допреди няколко години стояха до тъмно по кафенетата и приказваха, че и гърци, и румънци, и сърби са свободни, само България е още мъченица. П. Стъпов, ЖСН, 123.
— Друга (остар. книж.) форма: мученѝца.