МЪЧЕНЍЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мъченик (в 1 знач.); дете мъченик. Детето плачеше из дрипите си, гласецът му се разсяваше и умираше из едрите късове сняг, които премрежваха измръзналия въздух и вероятно засипваха мекото теменце на малкото мъчениче. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164.
— Друга (остар. книж.) форма: мученѝче.