МЪЧЕНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мъченик, мъченица и мъченичество; мъченишки. Булаиреца си миеше краката в един зеленясал бакърен леген. Когато ходилата му се показаха над пяната, Веселин се обърна настрана, за да не гледа тия мъченически нозе, черни като горени корени. Ив. Давидков, КХ, 28. — Тате... — обажда се след малко той с изтънял мъченически глас, в който има и молба, и горест, и една неочаквана нотка на твърдост. Др. Асенов, СВ, 16. От седем години Раковски почиваше в чуждата земя в един вид посмъртно изгнание, като да не беше се свършила за него, и подир смъртта му, тежката и мъченическа участ, на която го беше изложила през живота му пламенната му любов към отечеството. К. Величков, ПССъч. VIII, 7. Бенковски стоеше настрана и гледаше своето последно поражение. Беше изсъхнал, брадата му беше пораснала, което придаваше на лицето му болезнен и мъченически вид. Л. Стоянов, Б, 153. Мъченическо съществуване. Мъченически образ. Мъченическо лице. Мъченическа смърт. Мъченически живот.
— Друга (остар., книж.) форма: мученѝчески.
МЪЧЕНЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. мъченически; мъченишки. Върху нивите и беззащитните села на тези неуморни труженици се изливала най-често яростта на нашествениците. Техните бедни огнища били най-много изложени на изстъпленията на завоевателя и били заливани с кръвта на мъченически погиналите техни жени и деца. ТВ I, 137. Мъченически загинаха и останалите членове на революционния комитет. Г. Дръндаров, ВЗ, 68.
— Друга (остар. книж.) форма: мученѝчески.