МЪЧЕНЍЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Живот, състояние, участ на мъченик. През това време [1657 г.] станало потурчването на някои краища в Средните Родопи, отзиви на което се слушат в някои устни легенди, каквито са родопските легенди за мъченичеството на еп. Висарион. Б. Ангелов, ЛС, 111. Има много места и много средства за увековечаване на мъченичествата, подвизите и големите дела. Й. Йовков, Съч. III, 100. Като се има предвид болезнената чувствителност на Лора, нейното вродено предразположение да преживява нещата трагично и да превръща всичко в мъченичество, не може да не се повярва в мрачната сила на тия клетвени заплахи. М. Кремен, РЯ, 603. Велешаните гемиджии увенчаха своя роден град, чудния Велес, .., с ореола на мъжеството, себеотрицанието и мъченичеството. Д. Спространов, С, 361.
2. Обикн. ед. Всички мъчения, изтезания, изпитания, лишения и под., които понася мъченикът. Така в разказа за мъченичеството на християните в прабългарската държава делото на Борис се издига като предречено, внушено от върховен промисъл. Н. Драгова, КО, 149. Но що е моята беда и в писателство, и в политика в сравнение с титаническото мъченичество на писателя Антон Страшимиров! П. Росен, СбАСЕП, 30. Това, което стана после, е страшно дори да се припомня. Всички сме смъртни, но на теб много рано се падна да понесеш голямото мъченичество. Ст. Сивриев, ЗСБ, 259. Всяко мъченичество за правда и свобода води към безсмъртие. Д. Спространов, ОП, 393. Аз все още се надявах, че брат ми Лукан също може да се върне отнякъде. Знаех за четата му, настигната била, разбита била, а въпреки това си казвах: „Не, може поне брат мида е жив!“ И очакването ме караше да забравям несгодите и мъченичествата, в които живеех. Ст. Дичев, Р, 12-13.
— Друга (остар. книж.) форма: мученѝчество.