МЪЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което подтиска, угнетява, което причинява мъка, неволи, страдания на другите. Владетелят повика Орфея. Малкият музикант, накипял от ненавист, влезе при своя мъчител. Той мразеше града, мразеше двореца, сред който живееше, .., но най-много мразеше този сух, черен, зъл тиранин, който го взе с измама и го държи тук насила. Г. Караславов, Избр. съч. V, 309. — Ще ви водя срещу болярите и властителите, това е така. Те са и мои, и ваши мъчители. Ст. Загорчинов, ДП, 326. „Богат е“ — казва, па го не пита / колко е души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил / .. / и на обществен тоя мъчител / и поп, и черква с вяра слугуват. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. // Лице, което физически изтезава, мъчи, инквизира някого. Колко продължи това, Казакът не знаеше. Той изгуби представа за времето, пъшкаше само дълбоко и страшно, .. Уморени, наситени като животни, на които е паднала тлъста дългоочаквана плячка, мъчителите спряха боя и се измъкнаха навън. Г. Караславов, СИ, 172. Улових онзи месец един, мъчители чак от Свърлинг докарах — не проговори. По упоритостта разбрах — Самуилов човек беше! А. Дончев, СВС, 142. — Не познавам никакъв човек — повтори Ванко все така твърдо и този път погледна мъчителя си в очите. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. Папа Йоан VIII се вижда принуден да пусне Методий и да накаже мъчителите му. Н. Драгова, КО, 51.
— Друга (остар., книж.) форма: мучѝтел.