МЪЧЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мъчител. Ние сме се подигнали не против мирното население, не, ние искаме от правителството да ни признае като народ и докато не стане това, няма да се вдадем в мъчителските ви ръце. Д. Марчевски, ДВ, 192. Кога нашите окаяни братя българе раи знаят добре, ако изкажат сърдечните си болки, какво добро ги чака от турското мъчителско правителство, как би можал гореречений дипломат да издири истината? ДЗ, 1868, бр. 24, 90. Мъчителска власт. Мъчителски закони.
2. Остар. Мъчителен. Бяхме принудени, при славното си имя, да ся явяваме помежду си с чуждо имя .. Сичко това время беше за нас едно время мъчителско. Й. Касабов, Б, 10. Такава бе смъртта на смръщений Хъшлак, / мъчителската смърт на гордия юнак, / мърцина не живял и не умрял мърцина. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 49.
— Друга (остар., книж.) форма: мучѝтелски.
МЪЧЍТЕЛСКИ нареч. Остар. 1. Като мъчител, жестоко. В последните си години Иван IV .. почнал да ся обхожда с народа си мъчителски и от това добил название Иван Грозний. ВИ, 152. С учениците си Димитрий се обхождал всякога учтиво и благо, .., обхождание, необикновено у дотогавашните учители, които обхождали се били тирански, мъчителски към крехката младенческа възраст. К. Шапкарев, МЖБМ, 13. Човек пакостник ти ся приближи смеешком и тайно мъчителски ти гризе дроба. Кр. Пишурка, К, 125.
2. По жесток начин; жестоко. Старо, младо, жени и деца без милост са изклани; много моми и млади невести — насилствено обезчестявани от варварите, а после са посечени мъчителски. НБ, 1876, бр. 4,15. Едно момче са научило да лови врабчета и като им изчовърквало очите, пущало ги пак живи да хвърчат .. „Докато е йоще малко момче, като е толкоз немилостиво към птичките, то като порасте, ще ослепява человеци и ще ги убива мъчителски“. У, 1870, бр. 3, 34.
— Друга форма: мучѝтелски.