МЪЧЍТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Мъчение; мъчило. Зафанало се отвратително, зверско, нечуто в историята клане, придружено с луксуса на изтънчени предварителни мъчителства: рязане членове, извъртяване очи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 106. Трябва да умре от най-болезнени мъчителства; да му свържем ръцете, краката и да го хвърлим жив в огъня на кулата му. Р. Блъсков, ТПД (превод), 96-97. Един черкезин, за да си опита камата, обесил надолу с главата една мома и я разсякъл на две части .. — такива мъчителства стават по цяла Европейска Турция. НБ, 1876, бр. 47, 185.
2. Само ед. Постъпки, дела, поведение на мъчител (в 1 знач.); тирания, тиранство. Но в този пост, .., той са отнесе с таквази наглост, щото жителите, като не щяха да търпят вече неговото мъчителство, изгониха го из града. Т. Шишков, ИБН, 192. Пъшкаше и стенеше някога си градът Сиракуза под мъчителството на Дионисия. Пч, 1871, кн. 6, 92.
— Друга форма: мучѝтелство.