МЪЧЍТЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мъчител; дете мъчител. Тези деца са истински мъчителчета така жестоко мъчат котката.

— Друга (остар., книж.) форма: мучѝтелче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)