МЪЧНЀЯ, -ѐеш, мин. св. мъчня̀х, прич. мин. св. деят. мъчня̀л, -а, -о, мн. мъчнѐли, несв., непрех. Диал. С предл. за. Изпитвам мъка, страдание, болка за някого или нещо; страдам, боли ме, мъчно ми е. Година вече как беше напуснал кооперативното стадо. Мъчнееше .. за овцете, напъти заобикаляше овчарника, но се примири. П. Велков, СДН, 303.
МЪЧНЀЕ МИ несв., непрех. Мъчнея. — Личи, че ти е селски коренът .. Мъчнее ти за земята, боли те. П. Велков, СДН, 263.