МЪ̀ЧНИК1, мн. -ци, м. Диал. Мъченик (в 1 знач.).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪ̀ЧНИК2, мн. -ци, м. Диал. Брашненка (във 2 знач.); мъчняк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
