МЪ̀ЧНИЧКО нареч. Умал. от мъчно. Противоп. лесничко. Тинка мъчничко върти мотиката и скоро се изморява. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 256. — Да, ти трябва да станеш севастократор. По вашему то ще рече, владетелен княз. Знай само, че севастократорството мъчничко се постига. О. Василев, ЗЗ, 49. — Ей го на̀, Живко .., учих го едно време, мъчничко приемаше и все на своя глава караше, ала зная, че дето са го запитали кой му е майсторът, мене е прославил. Р. Стоянов, М, 11. Нему бе малко мъчничко, дето Тинка, без да си е доспала добре .. трябваше сега да става толкова рано. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 238. Лесно било на дявола да потъне [в езерото], нъ да изплува — мъчничко малко, защото той е дявол, а дяволът е тежък. Христом. КМ II, 187.