МЪ̀ЧНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мъчен. Противоп. лесничък. Сега ми е отредил малко по-мъчничка съдба, отредил ми е да си гледам децата. Това ми е пак дарба от бога. Т. Влайков, Съч. II, 223.


Източник: Речник на българския език (онлайн)