МЪ̀ЧНОДОСТЪ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Който се постига трудно, мъчно; труднодостъпен. Противоп. леснодостъпен. Но в миналите смутни времена селото се е преместило и задънило навътре в глухата, тясна и мъчнодостъпна клисура. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 9. Населението в мъчнодостъпните за външно влияние планински места е могло много по-свободно да живее и пази народността си. Б. Пенев, НБВ, 4. Момчил ще да е кръстосвал не само мъчнодостъпните, а понякога и леснодостъпните гори. Н. Хайтов, П, 188. Мъчнодостъпни урви. Мъчнодостъпен пролом. Мъчнодостъпен връх.