МЪ̀ЧНОПРОХОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. През който мъчно, трудно се преминава; труднопроходим. Противоп. леснопроходим. Велеградското жупанство се намираше в средата на държавата, в планинска мъчнопроходима местност. Й. Вълчев, СКН, 333. Те [върховете] са обрасли с вековни мъчнопроходими букови гори, прорязани от безброй слънчеви поляни, усойни долове и буйни планински потоци. П. Теофилов, К, 7. Тоя път, макар и труден, и мъчнопроходим, беше безлюден и даваше заслона. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 199.