МЪЧНОТА̀ ж. Остар. и диал. Мъчнотия, трудност, затруднение; мъчнина. Мъчнотата на плуванието за человека зависи от неустойчивостта на равновесието му, кога главата е вън от водата. И. Гюзелев, РФ, 86. Мъчнотите трябва да удвоят залягането ни. Щото ние не достигнем, внуци и правнуци щат догони. Н. Бончев, Съч. I, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)