МЪ̀ЧНОУЛОВЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който мъчно, трудно може да бъде уловен, заловен, хванат; трудноуловим. Противоп. лесноуловим. Мъчноуловимият Апостол обикаляше селата и будеше революционния дух на българите. Δ За властта той беше опасен и мъчноуловим конспиратор.
2. Който мъчно, трудно се долавя, възприема със слуха или зрението; мъчнодоловим, труднодоловим, трудноуловим. Противоп. лесноуловим, леснодоловим. Усещаше, че някакви мъчноуловими звуци се носеха в далечината. Δ Много голямата скорост прави движението мъчноуловимо за човешкото око.
3. Прен. Който мъчно, трудно се поддава на художествено пресъздаване, претворяване; трудноуловим. Аз се питах как трябва да постъпя, за да обрисувам портрета на Яворов: да се наредя ли и аз в кръга на неговите омагьосани тълкуватели, като се опитам да прибавя нови данни за мъчноуловимия образ на поета и човека, или да го дам такъв, какъвто го зная? М. Кремен, РЯ, 32.