МЪЩЀНИЕ ср. Остар. Книж. Отмъщение, мъст. Мъщение за майчината му смърт, спасение сестрино, силно сега викат в неговото [на Васил] сърце. Ил. Блъсков, ИС, 50. Той въздъхна и се реши да върви напред в своето мъщение. Ц. Гинчев, ГК, 314. „А? Псета! Вий мислите, че аз никога нема да видя отечеството си, та ми грабяхте имотя. Сега ще ви стигне моето мъщение“. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 118.