МЪ̀ЩЕНИЦА ж. Диал. Мътеница (в 1 знач.), айран; бутаница, бърканица, матан. Се попарил от млякото, дува и на мъщеницата. П. Р. Славейков, БП II, 111.


Източник: Речник на българския език (онлайн)