МЮДЮ̀РИН, мн. мюдю̀ри, м. Истор. У нас през османското владичество — управител на най-малка административна единица; околийски управител, началник. Турската власт в Копривщица се представлявала от един мюдюрин с няколко заптиета и пандури. П. Теофилов, К, 17. Като се въоръжихме, отправихме се към конака, когото нападнахме, и убихме мюдюрина с няколко заптии. Л. Стоянов, Б, 83.
— Други (диал.) форми: мюдѝрин, мюду̀рин.