МЮЕЗЍН м. Низш духовен мохамедански служител, викач от минаре за молитва. В Дортьол мюезинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището. Ст. Дичев, ЗС I, 108. Славейков е познал до омерзение неуютните къщи и голите стени на този световен град, еднообразния каменен пейзаж на стройните минарета с плачливия глас на мюезините привечер. Т. Жечев, БВ, 439.
— От араб. прeз тур. müezzin. — Друга (диал.) форма: мюзeѝн, муeзѝн.