МЮЕЗЍНИН, мн. мюезѝни, м. Простонар. Мюезин. Внезапно на минарето на голямата Улук джамия се понесе викът на мюезинина: Правоверни! Правоверни! .. Няма друг бог освен аллах и Мохамед е неговият пророк! .. Не чуваш ли, време е за молитва, Али! Ст. Дичев, Р, 98-99.

— Друга (диал.) форма: муезѝнин.


Източник: Речник на българския език (онлайн)