МЮЗЕВЍРИН, мн. мюзевѝри, м. Диал. 1. Клюкар, клеветник; мюзевирджия, мюзевир. Подозрението му в низост ме жегна до болка в сърцето. Очите ми се напълниха със сълзи и аз едва проговорих с костеливи хълцания в гърлото. — Аз не съм мюзевирин, чу ли, не съм мюзевирин. Ст. Чилингиров, ХНН, 84.
2. Измамник; мюзевирджия, мюзевир. Хвала на всички мюзевири, / на новия Тартюф хвала. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 139.
— Друга форма: мюзефѝрин.