МЮЗЕВЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до мюзевир, мюзевирин; мюзевирджийски. Ний не знаем дали има между българите читател такъв, който да може да чете с търпение всичката оная гадост и помия, с която тъй усърдно се пълнят колоните на „НП“, вестник мюзевирски и интригантски. С, 1888, бр. 210, 2. Дивите феодали са знаяли само да се бият, а представителите на церковата са умели, освен това, да интригуват, .., да замотават своите противници с мюзевирски трактати. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 4.