МЮЗЕВЍРСТВО, мн. -а, ср. Диал. Мюзевирджилък, мюзевирлик, мюзевирлък. А за дадът по-голема важност на тая безобразно глупава клевета, те, обезумелите патери, употребиха за свидетелство мюзевирството на г-на Станчова, който и потвърди, че е видел (види се съне) когато докарали в Свищов неколко човала руски рубли, които са дали на двама беленски бакали. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 173.


Източник: Речник на българския език (онлайн)