МЮЛК, мю̀лкът, мю̀лка, мн. мю̀лкове, м. 1. Истор. В Турската империя — земя и друг недвижим имот в чертите на населено място, предавани в пълна собственост на феодалния владетел. Известно е, че Евренос бей е един от най-ранните крупни собственици на мюлкове в османската държава. Хр. Матанов, ВОКС, 43.
2. Разш. Остар. Поземлен недвижим имот; милк. — Какво стана съдбата ви за мерата със с. Марково? Тия дяволски марковци мислят, че това им е бащин мюлк. Ив. Вазов, Съч. VI, 202. Заран, се вика, ще умра. Тие ще се разделат. То много нящо нема да им остава — мюлка, добитъка и къщата, друго нема що да делат. Т. Влайков, Съч. II, 85. Стоил чорбаджи беше един в село Оголелово по своите мюлкове и богатство. Неговите ниви бяха най-големи, добитъкът — най-добър. Хр. Максимов, СбЗР, 20.
— От араб. прeз тур. mülk.