МЮЛЯЗЍМ м. Истор. Младши офицер в армията на Османската империя. Току зад него застана един мюлязим в извехтяла униформа, отпуснат на коня, твърде възрастен за своя нисък офицерски чин. Д. Талев, ГЧ, 341.
— От араб. прeз тур. mülazim. — Друга (диал.) форма: мюлязъ̀м.