МЮСЮЛМА̀НИН, мн. мюсюлма̀ни, м. Лице, което изповядва мюсюлманската религия, исляма. Някой се надвеси над главата ми и каза да повторя някакви думи. Повторих ги. Всичко бих сторил. Тъй станах мюсюлманин. А. Дончев, ВР, 205. — Върнете се в селото си и разкажете на вашите съселяни за нашите добри намерения и за братската любов, която храним към мирните мюсюлмани. Л. Стоянов, Б, 96. Брат му Нури беше друг човек: срещнеше ли дякона, той поздравяваше като добър мюсюлманин, разменяше някоя и друга дума за времето, за посевите и бахчите. Ст. Дичев, ЗС I, 265.
— От тур. müslüman.