МЮТЕСАРЍФ м. Истор. Управител на мютесарифлък, санджак в Османската империя. Постът, който заемаше, наистина беше голям — мютесариф на един оживен и богат край. П. Стъпов, ЖСН, 214. Най-после валии, мютесарифи и каймаками организираха тъй наречените панислямски дружини, като укриха под една патриотическа маска същинската си цел, която беше: да се изправи народ против народа .. — и да се постигне окончателното смазване на раята. П. К. Яворов, Съч. II, 207-208. Често беше викан в конака на мютесарифа да обяснява тъмния смисъл на някои послания от Високата порта. Ив. Вазов, Съч. Х, 172.
— От араб. прeз тур. mütasarrif. — Други (остар.) форми: мютюсарѝф, мутeсарѝф.