МЮТЕСАРИФЛЪ̀К, мн. -ци, м. Истор. Териториално-административна единица в рамките на Османската империя, равна на окръг; санджак. Днес Цариград съставя особит вилает, който е разделен на три мютесарифлъци: Стамбул или същий град, Галата и Пера. С. Бобчев, ПОС (превод), 60. Η. в. заповядал на присъединените на веляета мютесарифлъци и каймакамлъци да ся захване, .., поправянието на шосетата, които имат нужда от поправка. Дун., 1876, бр. 1104,59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)