МЮФТЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мюфтия или мюфтийство. Мюфтийският наместник беше вежлив и доста развит човек. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 41. Циганите не си отстъпваха и като песнопойци, ако и да бяха развалили гласовете си от пиене. Но и двамата признаваха превъзходството на българина Хамзоолу, мюфтийския писар. Ст. Чилингиров, ПЖ, 189.