МЮХЛЮ̀ЗИН, мн. мюхлю̀зи, м. Остар. и диал. 1. Изпаднал, разорил се търговец, който не си плаща дълговете. Едва бе ся минала една година, когато търговецът, у когото бяха положени Софиините пари, показа ся мюхлюзин. Р. Блъсков, ТПД (превод), 35. // Разш. Човек, който непрекъснато прави дългове и не може да се разплати. От кого не си взел, де не си направил борч? Само когото не си видял, него не си завлякъл, мюхлюзино! Й. Йовков, ЧКГ, 217.
2. Мързелив човек, безделник. Нема вие нe видите, че основанието на тоя бъдещи прогрес е положено вече? Екзархията ни от ден на ден и от час на час се утвърдява все повече и повече под височайшия кеф на цариградските мюхлюзи; училищата ни цъвтят като кисело зеле през марта под червените носове на нашето духовенство. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 152.
— Друга форма: михлю̀зин, мухлю̀зин.